Блогрол
Постинг
23.10.2008 11:51 -
Странджа- Индипасха, Голямата Аязма, Кости, Силкосия, Царево
Автор: alexooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 15504 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2009 16:15
Прочетен: 15504 Коментари: 6 Гласове:
1
Последна промяна: 25.05.2009 16:15
Ден трети.
Очакваше се да бъде най-интересния. Трябваше да караме по р. Велека с две отклонения, но за тях малко по-нататък.
СТранджа ми е направила голямо впечатление с това как са се вплели тракийските обичаи в християнските. Не е имало римски или византийски период. Примери много, но ще спомена само няколко.
В олтара на параклис Свети Георги в Заберново е вградена мраморна плоча от онова време с изобразен тракийски конник, наподобаващ Светията.
Нестинарите- ритуалното ходене по жаравата с икони в ръце.
Камъкът- този храм на открито между Малко Търново и Качул.
През третия ден ни предстоеше да посетим две други забележителности.
Сутринта групата тръгна с весело и бодро настроение:
Последва задължителната снимка на чешмата до Държавното дивечовъдно стопанство- Граматиково в местността Качул. На мраморната плоча има надпис "Навеки със Съветския съюз", бих добавил: Амин!
Това ми е петата снимка тук:
След чешмата продължихме по път, който следва през цялото време течението на Велека.
Есента е все по-красива:
След 40 минутно каране се стига до разклона за Индипасха. Това е поредното тракийско светилище "прераснало" в християнско. Върви се около километър и половина. До него се прави шествеие в седмицата след Пасха. Вързват се части от дрехи и се оставят дарове за здраве и женско плодородие.
До изворчето има направено малко дървено олтарче:
Аязмената вода извира буквално от скалата:
След Индипасха продължихме по пътя към с. Кости. Ловният сезон беше в разгара си, защото няколко пъти трябваше да викаме силно, за да не ни объркат с някой глиган.
Ето и един от "върховете" на Странджа, нарича се Шилото и едва ли някой би се гордял с изкачването му, защото е висок едва 248 метра:
Следва още 1 час каране по пътеката. За да разберете, колко е забутано ще ви кажа, че нито един от 3-те мобилни оператора няма покритие.
След това се стига до един мост, на когото има табела за Голямата аязма, която беше следващата цел. Има и по-голяма пустош от пустоща, по която карахме досега. Тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути достигате и най-свещеното за всички нестинари място.
И легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа.
На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.
Поставени са 5 одърчета, по 1 за всяко нестинарско село: Сливарово, Кости, Граматиково, Кондолово и Българи.
Ето това са тези одърчета:
На тях се поставят иконите и даровете от всяко село. Това се случва в неделята преди св Константин и Елена /по стар стил/,най-тачените от нестинарите светци. Всичките свещенодействия са запазени от хилядолетия. Рано сутринта, в неделя, от тук тръгват шествия към петте села, като колоната се води от нестинарите под звуците на свещения тъпан и гайдите, а след тях са иконите и поклонниците. Всяко село прави трапеза , курбан и се вият пищни хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.
Ето това е хорището:
След допира ни до родното място на нестинарството продължихме към най-близкото село Кости. Името му изглежда страшно, но то няма нищо общо с човешкия скелет. Нарича се така на името на един гръцки търговец- Коста, името което в последствие се видоизменя на Кости. Ето го и селото в дъното:
а в центъра му е най-красивата църква в Странджа, "Свети Кирил и Методий":
Починахме си малко, пихме по една бира в селската кръчма и продължихме към Царево. Преди да да се достигне до морето се минава през най-стария български резерват "Силкосия", още от 1933 година:
В резервата е забранено да се ходи без придружител.
На четвъртия ден ни оставаше да обиколим черноморското крайбрежие, не само това което виждате от прозорците на колите си. За него ще разкажа в последния странджански пост.
Очакваше се да бъде най-интересния. Трябваше да караме по р. Велека с две отклонения, но за тях малко по-нататък.
СТранджа ми е направила голямо впечатление с това как са се вплели тракийските обичаи в християнските. Не е имало римски или византийски период. Примери много, но ще спомена само няколко.
В олтара на параклис Свети Георги в Заберново е вградена мраморна плоча от онова време с изобразен тракийски конник, наподобаващ Светията.
Нестинарите- ритуалното ходене по жаравата с икони в ръце.
Камъкът- този храм на открито между Малко Търново и Качул.
През третия ден ни предстоеше да посетим две други забележителности.
Сутринта групата тръгна с весело и бодро настроение:
Последва задължителната снимка на чешмата до Държавното дивечовъдно стопанство- Граматиково в местността Качул. На мраморната плоча има надпис "Навеки със Съветския съюз", бих добавил: Амин!
Това ми е петата снимка тук:
След чешмата продължихме по път, който следва през цялото време течението на Велека.
Есента е все по-красива:
След 40 минутно каране се стига до разклона за Индипасха. Това е поредното тракийско светилище "прераснало" в християнско. Върви се около километър и половина. До него се прави шествеие в седмицата след Пасха. Вързват се части от дрехи и се оставят дарове за здраве и женско плодородие.
До изворчето има направено малко дървено олтарче:
Аязмената вода извира буквално от скалата:
След Индипасха продължихме по пътя към с. Кости. Ловният сезон беше в разгара си, защото няколко пъти трябваше да викаме силно, за да не ни объркат с някой глиган.
Ето и един от "върховете" на Странджа, нарича се Шилото и едва ли някой би се гордял с изкачването му, защото е висок едва 248 метра:
Следва още 1 час каране по пътеката. За да разберете, колко е забутано ще ви кажа, че нито един от 3-те мобилни оператора няма покритие.
След това се стига до един мост, на когото има табела за Голямата аязма, която беше следващата цел. Има и по-голяма пустош от пустоща, по която карахме досега. Тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути достигате и най-свещеното за всички нестинари място.
И легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа.
На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.
Поставени са 5 одърчета, по 1 за всяко нестинарско село: Сливарово, Кости, Граматиково, Кондолово и Българи.
Ето това са тези одърчета:
На тях се поставят иконите и даровете от всяко село. Това се случва в неделята преди св Константин и Елена /по стар стил/,най-тачените от нестинарите светци. Всичките свещенодействия са запазени от хилядолетия. Рано сутринта, в неделя, от тук тръгват шествия към петте села, като колоната се води от нестинарите под звуците на свещения тъпан и гайдите, а след тях са иконите и поклонниците. Всяко село прави трапеза , курбан и се вият пищни хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.
Ето това е хорището:
След допира ни до родното място на нестинарството продължихме към най-близкото село Кости. Името му изглежда страшно, но то няма нищо общо с човешкия скелет. Нарича се така на името на един гръцки търговец- Коста, името което в последствие се видоизменя на Кости. Ето го и селото в дъното:
а в центъра му е най-красивата църква в Странджа, "Свети Кирил и Методий":
Починахме си малко, пихме по една бира в селската кръчма и продължихме към Царево. Преди да да се достигне до морето се минава през най-стария български резерват "Силкосия", още от 1933 година:
В резервата е забранено да се ходи без придружител.
На четвъртия ден ни оставаше да обиколим черноморското крайбрежие, не само това което виждате от прозорците на колите си. За него ще разкажа в последния странджански пост.
Мисли и предсказания от Беинса Дуно ( Пе...
DW предупреждава за риск за единството н...
КРИТИТЕ ОТ НАС ТАЙНИ! ПЪЗЕЛЪТ ВЗЕ ДА СЕ ...
DW предупреждава за риск за единството н...
КРИТИТЕ ОТ НАС ТАЙНИ! ПЪЗЕЛЪТ ВЗЕ ДА СЕ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
значи вие тръгвате с кола,оставяте я някаде и продължавате с велосипедите и после се връщате при колата или има някой,който остава с колата и се мести по маршрута?
ние правеме по-леки маршрутчета,с колата и после пеш,но така не виждаме толкова,колкото вас...но пак става.по-добре от нищо :)
и аз съм решила да обикалям по Странджа следващото лято.видяла съм това-онова от към източната и страна,но не достатъчно,че да задоволи приключенския ми дух.а като прочетох твоето пътуване се ентусиазирах още повече.
благодаря за разходката и все така да радваш душичките ни
цитирайние правеме по-леки маршрутчета,с колата и после пеш,но така не виждаме толкова,колкото вас...но пак става.по-добре от нищо :)
и аз съм решила да обикалям по Странджа следващото лято.видяла съм това-онова от към източната и страна,но не достатъчно,че да задоволи приключенския ми дух.а като прочетох твоето пътуване се ентусиазирах още повече.
благодаря за разходката и все така да радваш душичките ни
някой кара колата и ни чака на предварително уговореното място. биваците се правят на места, до които може да се стигне и с кола. по принцип има шофьори, които не им се карат колела или пък са уморени от предишния ден. важен е купонът вечерта и разнообразието през деня! на всичките преходи съм направил gps трасета, така че ако някой има желание може да си сменяме маршрути!
цитирайОсвен да ти благодаря за красотата ,която си заснел и описал, не ми остава нищо друго!
Благодаря, приятелче!:)
цитирайБлагодаря, приятелче!:)
и аз ти благодаря. тази година ще ходя в Странджа да търся пещери- Махарата до Кости и св. Марина до Сливарово и евентуално Старо Резово.
цитирай
5.
анонимен -
Гларус - прочетох
25.05.2009 16:23
25.05.2009 16:23
и ти си стигнал до извода , че са се вплели тракийските обичай в християнските...
Земята по която ходим днес е със зарит в дълбините си хумус , от който тук - там излиза по нещо отгоре!
Неуморното ти колело има спирки на тези места - знам...
Поздрави!
цитирайЗемята по която ходим днес е със зарит в дълбините си хумус , от който тук - там излиза по нещо отгоре!
Неуморното ти колело има спирки на тези места - знам...
Поздрави!
6.
анонимен -
Страхотни места...
20.06.2010 18:50
20.06.2010 18:50
Страхотни места...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене