Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2010 18:14 - Bakalvurskata mi teza 2
Автор: podlopioner4e Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1426 Коментари: 0 Гласове:
0



ГЛАВА ВТОРА СТОЛИЧНА ОБЩИНА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО А. ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ София посреща Освобождението през 1878 г. като един от основните селищни центрове в българските земи. Градът е търговско-промишлено и земеделско средище. Седалище е на санджак и има ключово място в църковно-просветните и революционните борби на българите. Както вече бе посочено вилаетската реформа в Османската империя от 60-те години на XIX в. по френски образец засилва елементите на местното самоуправление, в което българското население заема все по-важно място. Съгласно Закона за администрацията на вилаетите от 1870 г. в града съществува предимно изборен административен съвет с широки правомощия за решаване на въпроси от местен характер, с гарантирано представителство на различните етно-религиозни групи, функциониращ под контрола на санджак-бея. Градската територия е разделена на 18 махали, ръководени от изборните съвети на старейшините (ихтиар-меджлиси) начело с кмет (мухтар). В хода на освободителната Руско-турска война от 1877-1878г. се ражда не само българската свобода. С решаваща помощ от Русия започва изграждането на младата държава. Така голямата славянска империя иска да придобие приемуществено влияние от двете страни на балкана и да получи стратегически превес над останалите велики сили в центъра на полуострова. Подкрепата на Петербург се разгръща в система от институции и начинания получили обобщаващо название Временно руско управление. Дейността на Временното руско управление по уредбата на общините в България изиграва решаваща роля за успеха при възстановяването на самостоятелната българска държава. Усилията са насочени към въвеждане на местното самоуправление, основано върху възможно най-широк кръг от населението, като гаранция за стабилността на предприеманите от централните окупационни власти мерки. Основоположник на временното руско управление е княз Владимир Черкаски. Той е бивш кмет на Москва и един от реформистите на местното самоуправление в Русия.   По време на Освободителната война руските военни власти запазват всички правомощия на общинските съвети. Постепенно, с оглед на войната започват някои промени, които по-късно налагат създаване на нова регламентация. С главните основания за гражданско управление на санджаците и окръзите на Българския край от 7 юли 1877 г. и с Временните правила за управителните съвети в окръзите и градовете на България от 8 август с. г. за пръв път се разграничават органите, ръководещи градовете, от тези за прилежащата им териториална единица. Общините се превръщат от верски в административни общности, но функционират под прекия контрол на окръжните управители и губернаторите. Временните правила създават относително трайна основа за ограничено местно самоуправление, което може да функционира само при строго следване на политиката на централната власт. Нейните прерогативи и контрол са толкова цялостни и всеобхватни, че в голяма степен елементът на самоуправлението е фиктивен. Административните съвети са повече органи на централната власт, отколкото на местното самоуправление. Това се дължи както на традицията от годините на османското владичество, така и на съществуващата в Руската империя система на местно управление и самоуправление, при която самоуправителният елемент е слабо развит въпреки идеологизираната теза за изключителната роля на общината в живота на славянските народи. Веднага след освобождаването на София на 23 декември 1877 г., за временен административен началник на града е назначен княз Оболенски, който формира първия временен градски съвет. На 5 февруари 1878 г. за губернатор е назначен генерал Пьотр Алабин, под чието ръководство на 10 февруари с.г. са проведени избори и е формиран първият общински съвет от 12 души, начело с кмет, двама помощници и секретар. Вътрешната структура на града с 18 махали се запазва. С обнародването на Временното положение за градските съвети от септември 1878 г. се определят ясно случаите, когато общинските власти действат като органи на самоуправление и ги разграничава от действията им като органи на държавната власт. В областта на самоуправлението контролът върху решенията на градските съвети, без да отслабва, се трансформира в духа на модерното европейско право от йерархически контрол по целесъобразност, в контрол по законосъобразност, при който само инициативата за неговото задействане остава в ръцете на губернатора или окръжния началник, но решенията се вземат отново от самоуправително тяло - губернския съвет. Напротив, когато общинските власти действат като държавни органи, те са само елемент от държавната машина и дължат пълно подчинение на по-висшестоящите губернатор и окръжен началник. През октомври 1878 г. седалището на Временното руско управление се премества от Пловдив в София и това утвърждава позицията на града като ръководен център за бъдещото Българско княжество.[1] След победата временното руско управление начело с княз Дондуков-Корсаков избира за свое седалище Пловдив – най-големият български град тогава. След Берлинския конгрес обаче Пловдив остава в пределите на подвластната на Османската империя Източна Румелия. Сърбите пък се опитвали да откъснат временно окупираните от тях Царибродско, Трънско и Брезнишко. Надигали се вълнения в Македония. Години преди това българският историк и професор в Русия Марин Дринов лансира идеята София да стане столица на България, защото се намира в средата на българските земи. Всички тези съображения карат руснаците да изберат София пред Търново за седалище на временното руско управление. Окончателното решение, и то без почти никакви дискусии, взема Учредителното събрание. Така на 22 март – 3 април по нов стил, София става столица на България.[2]    След въвеждането на временното руско управление в християнските общини продължават да действат заварените кметове(мухтари). Но в случай на отсъствие или при “явна неблагонадежност тяхното избиране се предоставяло на “местните чорбаджии заедно с най-добрите стопани между християните”. Основното изискване, от което се ръководело новото гражданско управление, било в самоуправителните тела по места да влязат предимно хора, приятелски разположени към новия режим, ползващи се с уважение и почит сред населението и които да разполагат с необходимия опит. В мюсюлманските общини за мухтари се назначавали онези лица, които по отзивите на съседните християнски жители, не са се отнасяли враждебно към християнското население и били от средата на по-заможните. Обстановката, при която ставало възстановяването на дейността на местните самоуправителни тела, както и бързото процедиране поради липса на време, довели на някои места до установяване на чорбаджийска власт. По този начин за кметове в общините и за членове на съветите на старейшините(ихтар-меджилисите) били утвърдени същите тези чорбаджии, които през турско време били крепители на турският ред в страната. Прикривайки се под своята българска националност, те се стремели да заграбят в свои ръце властта. След избора на мухтарите и конституирането на съветите – ихтиар меджилисите, окръжните началници пристъпвали към устройство на следващата по големина административна единица – нахията, при положение че такава съществувала в каазата. В нахиите със смесено население мюндюринът , тоест управителят се назначавал от християнското или мюсюлманското население в зависимост от числения превес. С тази разлика, че назначаването на мюсюлманин за мюндюрин ставало след отзива на християнското население и предимно от числото на тези, които притежават недвижима собственост. Отзивът на християнското население бил нужен, за да бъдат назначени за мюндюри лица, които не били враждебно настроени към християнското население. Съветът на нахията се състоял от председател – мюндюринът и членове – по четирима представители от всеки съвет на ихтиар-меджилисите, предимно християни. В компетентност на съвета било разглеждането на въпросите от местен стопански и административен характер. След конституирането на тези органи на управление под председателството на окръжния началник бил учреден и административният съвет на окръга. В състава на съвета влизали по право началниците на местните религиозни общества (по един за всяко вероизповедание) и трима или четирима изборни членове, предимно християни. В утвърдения на 8август 1877г. Проект за Временните правила за управителните съвети в окръзите и в градовете на България, изрично се отбелязва, че управителните (административните) съвети, съществуващи в страната допреди завземането и от руските войски, продължават или възобновяват своите действия. За по-големите градове на окръга се предвижда учредяване на градски управителен съвет. В по-малките градове и паланки се предоставя възможността на Завеждащия гражданските дела да учреди градско управление и в случай на нужда на градски управителни съвети съобразно обстоятелствата при възможно опростена форма и по-малък състав. Указанията, които е трябвало да се спазват при избора на лица за членове на съвета, били избираемите да бъдат предимно хора отличаващи се със своята способност и почтеност. Управителните съвети на окръзите разпростирали своята дейност върху целия окръг с изключение на главния град, а управителните съвети на главните окръжни градове разпростирали своите действия само в границите на града. В по-големите градове се назначавали полицмейстери, ползващи се при управлението на града с правата на окръжните началници. В така съставените окръжни и градски съвети участвали членове по право(по длъжност) и по избор. Като членове по длъжност в управителните съвети влизали най-старшите духовни лица по едно от всяко православно изповедание. Представителите на останалите вероизповедания ( по едно за всяко) участвали в заседанията на съвета с право на съвещателен глас само по дела засягащи тяхното вероизповедание. Останалите членове от четирима до двадесет за всеки съвет се избирали от населението и се утвърждавали от губернатора. Всички членове на съвета избирали из своята среда председател, които се отвърждавал от губернатора, които при уважителни причини имал право да уволни председателя или да го замени с друг член на съвета. Заседанията на съвета се председателствали от изборния председател, а при особено необходими случаи от началника на окръга. С оглед изискването за непрекъснатост в дейността на съвета в случите, когато той не заседавал, се излъчвало едно постоянно присъствие, действащо от името на управителния съвет в състав председателят на съвета и трима членове, избрани от губернатора в съгласие със съвета. Контролът върху дейността на съвета се осъществявал както от губернатора, така и от окръжния началник, който наред с това имал задължението да следи в управителния съвет християнските членове винаги да имат числен превес. В компетентност на управителните съвети се предоставило уреждането на всички местни стопанско-административни въпроси. По-конкретно тези правомощия се изразявали в грижата за правилно разхвърляне и събиране на данъците, налозите и повивностите, оценка на недвижимите имущества (подлежащи на облагане с данък), определяне доходите на частните лица, ръководството на държавните имоти и стопанисване на имуществата на забегналите мюсюлмани, оказване пълно съдействие на губернаторите, окръжните началници и полицмейстери за точно и бързо изпълнение от населението на всички военни нужди, доставяне по искане на висшите правителствени учреждения на губернаторите всичките сведения отнасящи се до окръга и града, разглеждане жалбите на нисшестоящите стопанско-административни власти (мухтарите и съветите на старейшините) по дела от управителен характер, поддържане на пътищата и мостовете, наблюдаване дейността на съществуващите училища, болници (приюти) и полагане грижи за увеличаване на техния брои, учредяване на замеделските и взаимноспестовни каси и контрола върху тяхното управление, вземане мерки за развитието на земеделието, търговията и промишлеността, упражняване надзор върху строежите, опазване на горите и зданията от пожар, осветление на улици и площади, водоснабдяване и хигиенизиране на селища, създаване на всякакви мероприятия от благоустройствен характер, които се отнасяли по-специално за градовете и били в компетентност на градските управителни съвети.             Окръжния началник бил управител на окръга и началник на местната полиция, той вземал мерки за обезпечаване на реда спокойствието и безопасността в окръга, следял за правилната дейност на местните военно-полицейски началници, полагал грижи за правилното събиране на данъците и налозите, контролирал дейността на местните съдилища и при случай на необходимост имал право да вземе дадено дело от тяхното производство и да го предостави за разглеждане от военния съд, но със съгласието на губернатора, следял също за точното изпълнение на възложените на окръжните и градските съвети задачи. Правомощията на окръжния началник до известна степен били сходни с тези на губернатора. Въпреки сходството в компетентностите за разлика от губернатора окръжният началник осъществявал повече контролни функции върху дейността на подчинените нему органи. Той ръководел дейността на подчинените му в пределите на окръга учреждения, следял и напътствал техните действия, без обаче да може да се намесва пряко в дейността им. Така например утвърждаването на член от съвета за председател, както заменянето му с друг член от същия съвет в случай на уважителни причини, ставало от губернатора. Губернаторът а не окръжният началник имал право да ревизира лично работата на съвета и при неизпълнение на възложените му задачи да го разпусне и да назначи нови избори. Губернаторът бил най-високото правителствено лице в губерията, на което били подчинени всички граждански и полицейски власти. С оглед основното задължение за осигуряване на спокойствие и ред сред населението в тила на армията губернаторът имал правото да издава заповеди и указания до подчинените нему власти за всички работи по сигурността и реда в губерията. Назначаването, уволняването, както и налагането на административни наказания на всички длъжностни лица при управленията в окръзите на губернията било предоставено на губернатора. Губернаторът следял за правилните действия на окръжните началници и всички други местни власти, лица и учреждения като граждански, така и стопанско-административни. Следял също така и за точното и своевременно изпълнение на възложените им задачи, в случаите на неправомерни действия от страна на длъжностните лица, провеждал изследване или отстранявал от длъжност, наблюдавал за правилността на провежданите в страната избори. По финансовата част губернаторът следял за своевременното събиране на данъците и налозите в губернията. При събирания от местен характер отсрочвал събирането на данъците, определял ценността и доходността на имуществата, полагал грижи за опазването на горите, разрешавал извънредни разходи на окръжните началници в размер до 2000 рубли ( в случаите когато тези разходи не са могли да бъдат предварително предвидени). Важно място в администрацията на губернатора имал финансовият съветник. Като помощник на губернатора по финансовата част той следял за реда на постъпленията на доходите, за начина на тяхното разходване, проверявал отчетността на окръжните каси, осъществявал контрол върху разхвърлянето на местните данъци и др. Губернаторът осъществявал надзор и върху състава на съдебните учреждения с оглед изискването численият превес да бъде в полза на християнските представители. Според обстоятелствата изземвал от производството на гражданските съдилища някои дела и ги препращал за разглеждане от военния съд, какъвто във всяка губерния или на две губернии се създавал от военно-съдебния отдел при главнокомандващия. Утвърждавал решенията по гражданските и наказателните дела, нямащи политически характер. В областта на стопанско-административното управление губернаторът имал широки права. Вземал мерки за съставянето на съветите във всеки един от окръзите на губернията, утвърждавал проведените избори за членове на съветите, но при бездействие и неизпълнение на възложените задачи ги разтурял и насрочвал нови избори. Утвърждавал разходите на местните учреждения, за осигуряването на спокойствието и реда в селищата и градовете на губернията сформирал из средата на местните жители пеша и конна стража, а при неизпълнение на разпорежданията на властта налагал наказания и други. За пръв помощник на губернатора и негов заместник в случаите на болест или отсъствие се назначавал вицегубернатор. Неговата работа се определяла от губернатора.             След победния край на войната на 16 април 1878г. руският император Александър II назначава Александър Михайлович Дондуков – Корсаков за императорски руски комисар в България. Под неговото ръководство се издават нови правила за градските, окръжните и губернските съвети. Според новите правила съставът на градския съвет включвал един председател, три постоянни членове и от 4 до 12 почетни членове, които се избират за срок от две години из средата на местните жители на града по двустепенната система. Право на глас има всеки жител на града, при положение че отговаря на изискванията, а именно лицето да бъде български поданик, да има 20-годишна възраст, да не е осъждан и да владее лично или чрез родителите си недвижимо имущество в града. От последното изискване се освобождавали учителите и лицата, притежаващи средно или висше образование, а също занимаващите се с търговия и занаятчийство. За членове на Градския съвет можели да бъдат избирани тези лица, които освен че отговарят на условията имат тридесет годишна възраст и са напълно грамотни. За да добият тези учреждения чисто български характер, се обръщало специално внимание на окръжните началници да вземат мерки, така че в управителните съвети – градски и окръжни – числения превес да бъде не само в полза на християнските членове, но предимно на членове от български произход. От избраните членове един от постоянните членове се утвърждавал от губернатора за председател на съвета.                   Учреденият по този начин съвет действал като колегиално тяло и постановявал своите решения с мнозинството на гласовете. Членовете, които не били съгласни с мението на мнозинството имали право на особенно мнение. В компетентността на градския съвет било разглеждането и решаването на всички въпроси от стопански и благоустройствен характер. Устройството и поддържането на улиците, площадите, градинките, водопроводите, мостовете и др. е било пряко задължение на градския съвет. Той трябвало да разглежда въпроси отнасящи се до благосъстоянието на населението, като например осигуряване на нужното продоволствие, устройство на пазари, запазване на народното здраве, вземане мерки против пожарите, развитие на местната търговия и на кредитните учреждения, полагане грижи за народното образование, устройство на библиотеки, музеи театри и други подобни учреждения. Градският съвет действал в пределите на предоставените му правомощия напълно самостоятелно. Всяко постановление обаче, което надхвърляло границите на неговата компетентност, се смятало за недействително, като наред с това се търсела отговорност от длъжностните лица, превишили своята власт. Забранявало се на Градския съвет да налага каквито и да е данъци и тегоби без разрешение на правителството, освен в предвидените от закона случаи. За разлика от Градския съвет на Окръжния съвет като по-вишъ административна единица било възложено както ръководенето на всички обществено-стопански дела в окръга ( с изключение на градовете), така и на тези, които са били във връзка с интересите на хазната в окръга и в градовете. Съветът се състоял от 4 постоянни членове, 4 почетни и  председател, избрани за срок от две години от местните жители при изисквания, аналогични на тези, установени за избиране на членове за Градския съвет. Членовете на съвета избирали помежду си един секретар и казначей. Председателят на съвета бил също лице, което влизало в състава на съвета, но утвърдено в това качество от губернатора. Така конституиран, Окръжния съвет действал като административно-стопанско колегиално тяло. Решенията на съвета по всички въпроси от стопански финансов характер подлежали на утвърждение от окръжния началник, който имал право да ги отмени, когато те са незаконосъобразни.             Като висше колегиално административно учреждение в губернията е действал Губернският съвет за решаване на въпроси и дела, отнасящи се до всички места и лица от административното ведомство. Губернският управителен съвет е действал под непосредственото ръководство на губернатора, който по право бил и негов председател. В случаите обаче, когато той не е председателствал, се е назначавал от императорския комисар един председателстващ съвета, като заместник на губернатора в това му качество. Освен тези лиза за членове на губернския съвет се считали: председателят на Градския съвет, председателят на Окръжния съвет и по един от почетните членове както на градския, така и на окръжния съвет. Към съвета се е назначавал секретар и необходимите канцеларски чиновници. Обикновено в заседанията на Губернския управителн съвет участвали с право на глас представителите на тези ведомства, чиито дела са били предмет на разглеждане от съвета. При разглеждане на върпоси, които засягат интересите на няколко окръга или на цялата губерния, губернаторът можел по свое усмотрение да покани да вземат участие в заседанията на съвета с право на глас няколко или даже всички председатели на градските и окръжните съвети. Нещо повече, губернаторът имал право да покани и други лица, но вече без право на глас, при положение че тяхното присъствие ще бъде от полза за разглежданите въпроси. Губернският съвет разглеждал всички онези въпроси, които стоели извън компетентността на градските и на окръжните съвети и били свързани със земеделието, търговията, народното просвещение, обществените работи, общополезните учреждениея и народното здраве. Осъществяването на висшия надзор върху дейността на всички административни учреждения и лица също било негово правомощие. По-конкретно надзорът е бил насочен върху изпълнението на възложените задачи, а също и по отношение на събирането на доходите и извършването на разходи. Съветът осъществявал висшия надзор над управлението на имуществата както държавни, така и частни (имат се в предвид имуществата на турските и българските бежанци), разглеждал всички жалби срещу постановленията на градските и окръжни съвети и имал право да ги отмени или утвърди, жалбите срещу неправилните действия на членовете на съветите и на други административни чиновници също се адресирали до съвета, който имал правото да предаде виновника на съд. Съветът е контролирал и утвърждавал всички сметки, които постъпвали от градските и окръжните съвети, разглеждал е въпроси повдигнати от съветите или лично от губернатора. Съветът е разработвал и представял за утвърждаване от върховната власт предложения за въвеждане на нови данъци и повивности, а също и различни мерки за задоволяване на нововъзникнали нужди на местното население, разглеждал и утвърждавал или отменял задължителните постановления на надлежните съвети и давал указания на същите по кои въпроси трябва да вземат решения. Всички дела, подлежащи на разглеждане от губернския управителен съвет, се решавали с мнозинство на гласовете. Решението имало законна сила, ако носело подписите на всички присъстващи, в това число и на членовете с особенно мнение и било утвърдено от губернатора. При положение, че съществуват различия в становищата между губернатора и другите членове на съвета, делото се представяло на централната власт за разрешение. От токущто разгледаните разпореждания по устройство на градските, окръжните и губернските управителни съвети се вижда, че при тяхното изграждане се е взело като основа началото на децентрализацията. На изборното начало е дадено най-широко приложение във всички сектори на административното ръководство, като се започне от най-нисшите и се стигне до най-висшестоящите учреждения. По този начин много ръководни места се заемало от хора, получили одобрение на народните маси. Проведенеите избори довели до отстраняването от управлението на редица чорбаджии, които на места взели властта през първите месеци.             При това устройство на местната администрация само губернаторите, председателите в губернските управителни съвети, съветниците по финансовите въпроси и окръжните началници са били назначавани от правителството. Всички други служби били изборни, в които са постъпили изключително българи. От сведенията които намираме по този въпрос, научаваме че председателите на градските и окръжните съвети, постоянните и почетните членове в градските и на окръжните съвети, председателстващият в един от губернските управителни съвети, както и почти всички вицегубернатори са били българи. Постъпилите в новоорганизираните изборни учреждения българи били 646. Другите служби били заети от назначени от правителството лица, от които руснаци 109, а българи 166 души. При това положение българските чиновници наброявали 812 души, а руските администратори 109 или 12% от общото число на служителите.[3] Това показва, че през този период важна задача на руската власт е била заменянето на руския административен персонал с лица от местен произход. Подготовката за това заменяне е започнала още в началото, когато при всеки окръжен началник се е назначавал като негов помощник полицейски пристав, обикновенно българин. Из средата на тези полицейски пристави, усвоили опита на своите ръководители, били назначени и първите български окръжни началници. Длъжността вицегубернатор се заемала също от българи, чието запознаване с въпросите на управлението и стажът, който имат да им позволи лесно да поемат управлението на странта в свои ръце като губернатори след оттеглянето на руската гражданска власт. [4]

[1] Валери Колев - Статутът на СО (1878-1998) – София 120 г. столица , издава БАН, стр. 207 - 216 [2] http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ [3] Мария Манолова - Нормотворческа дейност на временното руско управление,Сиела 2003 г стр. 46 - 114   [4] Мария Манолова - Нормотворческа дейност на временното руско управление,Сиела 2003 г стр. 46 - 114



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: podlopioner4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 124311
Постинги: 16
Коментари: 33
Гласове: 1566
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031